Тъкачеството е древен занаят. Тъкаческата култура по нашите земи е засвидетелствана от времето на VІ – V хилядолетие преди нашата ера.

Българският народ е получил тъкаческа сръчност и изкуство от съставните етноси – славяни и прабългари, които основават българската държава през 681 г. От друга страна те заварили на Балканския полуостров хилядолетна тъкаческа култура на причерноморските гърци и траките, които също влизат в състава на българския народ. Освен наследените традиции се откриват и по-късни заемки, внесени от историческите контакти, нашествия и търговски обмен.

Тъкаческата сръчност се предавала от поколение на поколение в кръга на семейството. Момичетата са израствали край стана. Порасналата мома сама пристъпвала към изработването на своя чеиз. Копнежът на тъкачката към домашен уют, както и нейния творчески инстинкт издигат тъкаческата сръчност до степен на художествено творчество.

Народното домашно тъкачество е съществена част от жилищната веществена култура на българите до началото на ХХ век. Най-богат материал, разкриващ изключителното богатство на битовите художествени тъкани са българските музеи, манастирите, църквите и селските домове, където са съхранени части от булченски чеизи.

Основна част от домашния художествен текстил са постелъчните тъкани – килими, черги, козяци и др., предназначени за покриване на подове, легла и за топли завивки.

Характерна черта на българските битови тъкани е настойчивото съхраняване на традицията, следване на традиционните образи. От друга страна е налице постоянен личен принос в изпълнението от страна на майсторката. Произведенията носят обаянието на непосредственото, неподправено творческо виждане.
Колекцията, която представям се състои основно от образци, изработени от моята майка и моята баба, както и от други сбирки, съхранявани в селските ракли. Образците са изработени в периода 1920 – 1950 г. Всички са добре запазени и неувредени от времето, през което са съхранявани.

Материалите, от които са изработени образците са доброкачествена /рунава/ вълна, памук, коноп и парцалени изрезки. Обагрени са в естествени и изкуствени багрила. Материалите са предени ръчно – на хурка, вретено и “махалка”. За повечето образци вътъкът е пресукан. Тъкани са на хоризонтален стан. Основно е прилагана гладка и китена техника. Някои от образците са тъкани на по-рядко срещаната “клюпена” техника. По структура тъканите са “лито” и “четворно”.

Колекцията съдържа шарени черги, килимени черги, губери, халища и др.

Обичам българската битова художествена тъкан и бих се радвала да допринеса повече хора да я опознаят и обикнат. В “бабините ракли” се съхраняват все още прекрасни стари тъкани. Моето желание и стремеж е да събирам и популяризирам това съкровище.